Поради описаните несигурности в точното местоположение на някои от GPS координатите, археолозите трябва да бъдат много внимателни при съпоставянето им с кадастрална карта (кадастър)!
В ГИС АКБ тези координати са наречени Център на обект (АИС АКБ) (точка) и Граници на обект (АИС АКБ) (полигон).
В АИС АКБ GPS координати (за център и за граници на обект) се въвеждаха ръчно в три различни формата:
децимални градуси (DD.DDDDDDDD); градуси и децимални минути (DD MM.MMMMMM); градуси, минути, секунди (DD MM SS.SSSS). Също така, те не бяха задължителен елемент от приключването на картоните.
Тези две неща доведоха до следните слабости:
- сгрешени GPS координати поради ръчното въвеждане;
- картони, въведени в АИС АКБ след 2010 г., с липсващи GPS координати
При картоните, въведени в АИС АКБ след 2010 г., с липсващи GPS координати на центровете на обектите, такива бяха добавени въз основа на приложените карти.
Всички GPS координати на центрове и граници трябва да се сравняват с други източници и приложените експорти на самите картони от АИС АКБ!
Четири варианта са възможни:
- Верни GPS координати и верни скици и/или карти;
- Верни GPS координати и грешни скици и/или карти;
- Грешни GPS координати и верни скици и/или карти;
- Грешни GPS координати и грешни скици и/или карти;
В ГИС АКБ те са наречени Център на обект (Ръчно локализиран) и са във вид на точка.
В АИС АКБ фигурираха картони, създадени преди пускането на АИС АКБ през 2010 г., които са били въведени без GPS координати. Те задължително трябваше да получат GPS координати, за да може да бъдат импортирани и визуализирани в ГИС АКБ. Целият процес на работа и археолозите, взели участие в него, са подробно описани в Кечева (под печат).
Важно е да се отбележат няколко неща:
- Единни дескриптивни данни са попълвани за начина на поставяне на GPS координати на всеки обект (картон) в предварително създадена таблица в MS Excel. Тази информация е приложена в ГИС АКБ и е важно да бъде взета предвид! Тя се вижда към атрибутите на „Център на обект (ръчно локализиран)“ Включва следните данни:
- Обект, локализиран по име на местност на топографска карта – отбелязано с да/не;
- Обект, локализиран, защото фигурира на топографска карта – отбелязано с да/не (например могили, валове);
- Обект, локализиран по ортофото/сателитно изображение – отбелязано с да/не;
- Обект, локализиран в Wikimapia или някой друг уебсайт – отбелязано с да/не;
- Бележки – свободен текст, поясняващ конкретната ситуация за картона;
- Локализирал – име на археолог, който е поставил GPS координатите.
- При наличие на сканирани/снимани хартиени скици те са прикачени към всеки картон в Приложения и трябва винаги да бъдат вземани предвид!
Визуализация на тези атрибути в картон:
Визуализация на тези атрибути в АКБ тип географски елемент Център на обект (Ръчно локализиран)
:
Съществуват много различни случаи на поставяне на центрове на обекти:
- по картите в хартиените скици,
- по азимут и разстояние,
- по име на местност,
- по комбинация от няколко варианта.
В някои случаи не е имало никакви насоки за локализацията на обекти и тогава GPS координатите са поставени в центъра на населеното място, в чието землище е регистриран! В ТАКИВА СЛУЧАИ това трябва да е отбелязано в атрибутите на съответния „Център на обект (ръчно локализиран)“! Тогава GPS координатите са грешни! Ако такова нещо не е отбелязано, трябва да се провери приложената скица (ако има такава)!
![]()
![]()
Поради изброените причини, всички археолози, които правят теренни издирвания в определени региони на територията на страната, е нужно да обърнат специално внимание на начина на поставяне на GPS координатите на регистрационните карти и да НЕ ги взимат за абсолютна истина!
При теренните издирвания идва ред на идентифицирането на регистрираните археологически обекти на терен с тези, фигуриращи в АКБ. Това е процес на работа, в част от който не може да бъде избегната субективната преценка на проучвателя. Един такъв примерен процес на работа е показан в (Фигура), където ясно е очертано колко много фактори трябва да бъдат взети предвид при идентифицирането на обекти от АКБ с обекти на терен1.
1 Кечева, Н. 2024. Археологическа карта на България. Недеструктивни методи за теренни археологически проучвания и приложение на географски информационни системи. Дисертации, том 18. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. София, 2024. ISSN 2603-3097 (печатно издание), ISSN 2603-3100 (онлайн издание), ISBN 978-619-245-482-1 (печатно издание), ISBN 978-619-254-483-8 (онлайн издание). https://doi.org/10.53250/diss18.